Становище по проекто-закона за българите в чужбина

Становище
по проекто-закона за българите в чужбина,
прието на заседанието на УС на АБУЧ на 05.02.2012

В законопроекта на Държавната агенция за българите в чужбина приоритетите на държавната политика по отношение на българите в чужбина не са достатъчно очертани. Не е достатъчно ясно изведен най-важният приоритет, според нас, а именно съхраняването на националната идентичност на българите зад граница чрез подпомагане на обучението по български език, история, география и култура на България. Той няма алтернатива – без този приоритет няма да има нито българи, нито устойчиви български общности в чужбина.

Разпространението на българския език и култура е друг, сроден приоритет, който подпомага икономическото развитие на страната като осигурява нейната разпознаваемост и създава нейния имидж. Този закон задължително трябва да включва подпомагане от българската държава на създаването и дейността на неправителствена организация, от рода на Британския съвет, Гьоте институт и много други подобни, със седалище в България, която пряко да се занимава с горните два приоритета. Съхраняването и употребата на българския език е неоспоримо най-важният фактор за запазване на българска идентичност. Необходимо е да се включи специален член, който урежда този въпрос, включително връзките с българските училища зад граница и реализацията на езиковите права на българите и особено на децата озовали се в чужбина.

Един от основните проблеми на работата с българите в чужбина е липсата на координация между голям брой министерства и агенции в България, които имат отношение по въпроса. Този проектозакон не решава проблема. Във връзка с чл.5.1 предлагаме вицепремиер да отговаря за провеждането на държавната политика за българите в чужбина.

Бележки, свързани с конкретни членове от законопроекта:

Чл.11.1.1 да се добави на първо място „учебници и учебни помагала” и след „история” да се добави „география”.
В Раздел II да се включи подпомагането, съвместно с МОМН, на обратната интеграция на завърналите се от чужбина и особено учениците в българската образователна система.
Законът трябва задължително да кодифицира ролята на МВнР по отношение на училищата в чужбина. Представителствата в чужбина трябва всячески да съдействат на училищата, което понастоящем на много места не е така.
Чл. 18. 2) “Българската държава създава условия за откриването на образователни звена към български дипломатически или консулски представителства в чужбина.” Да се съобрази с ПМС 334/2012 г. и да се създават условия за откриване и функциониране на ВСИЧКИ видове училища в чужбина.
3) да се предоставя не само литература, а преди всичко учебници и материали.
Чл.19 да се прибави география на България
Към чл. 20. да се добави фразата: «съвместно с местните общности и организации.»
Чл.21.2 да отпадне
Чл.23.3 – и на кадри на българските училища в чужбина - с предимство!
Чл. 25 – вицепремиер
Чл.29. да се включат и национално представените неправителствени организации
Чл.32.12. г – български НПО
Чл.36.10 „извън България” да отпадне
Г. „в чужбина” да отпадне
15.а – да се добави „географски”
Б. – също
19. „и взаимодейства”
21. „извън България” да отпадне

Чл. 44 – трябва да се организира много широка обществена дискусия сред ВСИЧКИ българи на тема: Как българите в чужбина да бъдат политически представени в България? Трябва да се отговори на въпроса: Българите ли да бъдат представени или техните организации? Например, АБУЧ обединява най-много организации зад граница и спокойно може да доминира в този „Съвет”. Това няма да бъде нито представително, нито е желателно.
Чл. 45. Не са известни условията за регистрация, така че този член трябва изцяло да се преработи.
Чл.47 точка 5 . Една година е много малък срок за тази работа.
Т.6 – да отпадне. Работата е на доброволни начала.
Чл 48. т.1 Представителството провежда „събития”. (неясна формулировка)
Т.2 и 3 да се слеят
Т.4 Първата част е излишна, а втората няма нищо общо с първата
Чл.49 т. 1 – да отпадне. Това не е работа на държавата.

Допълнителни разпоредби §2 – да се преработи!

Образователната структура не е „форма на обучение”. Има и ще има образователни структури, които не са към посолствата. Те трябва също да се включат. Вж. ПМС 334/2012

Задължително трябва да бъдат обхванати всички организации зад граница, които осъществяват обучение по български език, история, география и култура на България, включително предучилищно възпитание и подготовка и особено детските градини, които не са засегнати от 334 ПМС/2012 по понятни причини, но се явяват основен източник на учeници в училищата зад граница.

Уважаеми колеги,

Предложените тук становища целят информирането на колегиума относно съществуващите мнения, които са на разположение на АБУЧ. Ще се радваме, ако предложите други мнения или коментирате тук изложените. УС ще извърши всичко възможно Вашите мнения да достигнат до знанието на съответните държавни органи на всеки етап от съгласуването на законопроекта.

С уважение,

Управителен съвет на Асоциацията на българските училища в чужби