Радостина Доганова

Липсата на комуникация между българските общности в чужбина и българските държавни институции – основен проблем при осъществяването на образователната политика на България към нашите сънародници
Радостина Доганова, Председател на Гражданското сдружение на приятелите на БСОУ “Христо Ботев“ в Братислава

Уважаеми дами и господа,

Благодаря за поканата на Асоциацията на българските училища в чужбина да се включа в Конференцията и да ви запозная с проблемите на Българското училище в Братислава, възникнали през последната учебна година, които отразяват състоянието на криза във взаимотношенията на българската общност в Словакия и държавните институции в България.

Желанието ми за участие в конференцията бе предизвикано от необходимостта да споделя опита на Нашето училище, нашият 60-годишен опит в работата с български и словашки институции, 60-години образователна работа с деца от български произход в чужбина.

През изминалата учебна година стартира процеса на унищожаване на Българското училище в Братислава. Смятам, че е от особено важно значение да се даде гласност на това, какво се случи при нас, българите в Словакия, защото ситуацията, в която бяхме поставени е показател за липсата на комуникация между държавните институции в България и малцинствените организации в чужбина.

Бих искала да уточня още в самото начало, че тук не става дума за локален проблем, т.е. критична ситуация, която възниква само в Братислава. Става дума и за трите български държавни училища в Прага, Будапеща и в Словакия. Създалото се положение е следствие на политиката на МОН спрямо училищата през последните години, която не взима под внимание изискванията и промените на местното зконодателство. Запазването на една остаряла форма на функциониране на училищата (създадени са през 1948 г.!) в новите условия на съвременната действителност предизвикаха състояние на криза. Доведоха до огромни противоречия и дори невъзможност за ефективно управление на училището. Доведоха до невъзможност за управление на финансови средства и ръководство на качествен образователен процес, което се отрази върху децата ни.

Целта на моето изказване е да бъде посочена необходимостта от подобряване на комуникацията между българските общности и българските държавни институции: Министерството на образованието и науката (МОН), Министерството на външните работи и Държавната агенция на българите в чужбина, да се посочат проблемите, възникнали от липсата на диалог между посочените страни и да предложа конкретни възможности за решаване на създалата се критична ситуация в Българското училище в Словакия.

За да бъде създадено българско училище в чужбина, което да предлага качествено образование и да функционира пълноценно, са необходими три основни фактора, три предпоставки:
1. Първият фактор: Активна българска общност, която да създаде образователно звено (училище) и да подкрепя неговата дейност. Тя е потребител на т.нар. образователен продукт.
2. Вторият фактор: Българските държавни институции и посолствата ни, които би трябвало да подпомагат образователния процес, тъй като, както разбрахме от медиите, това е приоритет на Новата държавна политика към българите в чужбина.
3. Третият фактор: Страната, приемник на училището, която създава условия за неговото развитие чрез използване на позитивните страни на местното законодателство, за да се осигури допълнително финансиране.

Нека се спра на всеки един от дадените фактори поотделно.
Посочих наличието на активна българска обшност. Наложително е да подчертая, че когато се изгражда образователната политика на България към сънародниците ни зад граница, е немислимо да се говори за създаване на качествен образователен продукт, без да се иска мнението на родителите на децата, посещаващи българските училища зад граница, на училищните настоятелства, на българските организации.

Трябва да не забравяме, че ние и нашите деца сме реалните потребители на този продукт. Не може без наше участие да се създава механизъм за изграждане и функциониране на т. нар. образователни звена зад граница. Още повече, че навсякаде в изказванията си министър Даниел Вълчев говори за споделена финансова отговорност между Българската държава и местните български общества.
Как можем да подкрепим икономически създаването на образователна форма, предложена от МОН, която не желаем, която смятаме например за неподходяща, за неприложима в местните условия?

Ние, българите в Словакия, които искаме децата ни да бъдат обучавани в Българско училище, сме убедени че формирането на новата образователна политика трябва да става с наше участие, защото тя е за нашите деца.

Вторият фактор, който изтъкнах, е съдействието на МОН и на останалите Държавни институции при решаването на някои проблеми на училището, които са от особено важно значение за неговото съществуване. Налага се да се водят преговори на високо равнище относно помещения, финансиране, учебни програми и ние имаме нужда от подкрепата на България.
Без партньорство от страна на държавните институции на Р. България няма държавна образователна политика към нашите сънародници зад граница.

За съжаление, през последната учебна година, ние българите, срещнахме разбиране и толерантност само и единствено от институциите в Словакия, от Министерството на образованието в Словакия, но не и от Министерството на образованието и науката на България. Всъщност, ние водим борба за оцеляване на Българското училище с Българското министерство на образованието.

Относно третия фактор, който в случая е много важен, ще кажа, че успеха на начинанието зависи от това до колко съумяваме да използваме законите на образователната система по места. Мнозина от нас живеят дълги години в чужбина, познаваме местните законодателства и можем да намерим начин да използваме позитивните им страни спрямо малцинствата. Така ще осигурим и по-добра икономическа подкрепа от местни източници, както е например с нашето училище в Братислава, което получава изключително добро финансиране от Словакия.
Над 40% от разходите му се поемат от Словашкото министерсво на образованието. Няма друго българско училище, което да получава подобни средства от чужда държава.

Обобщавайки казаното дотук, ясно се вижда формирането на тристранен модел на взаимодействие между българска общност (родители), България (МОН) и страна приемник (Словакия). Благодарение на добра съвместна работа на трите посочени страни през периода 2006-2007 г. бяха постигнати изключително добри резултати по отношение на образователния процес и във връзка с финансирането на ремонта на новата сграда, в която бе преместено училището.
За да подчертая високото качество на образование, което дава Българското училище в Братислава ще посоча следните факти:
• В класацията по резултати по общини на матурата тази година Нашето училище е на второ място по успех.
• В класацията по успешност на Унивеситет “Я. Коменски“в Братислава Българското училище “Христо Ботев“е на 17 място сред 566 словашки училища.
Децата, които завършват Българското училище, получават дипломи, признати и в България, и в Словакия. Те могат да се реализират и в двете държави.

Трябва да подчертая, че благодарение на Министерството на образованието и науката на България, бившото ръководство на училището в лицето на г-жа Емилия Иванова, и Гражданското сдружение на родителите за последните две години бе постигнато много. Разполагаме с Нова сграда, ремонта на която бе извършен с подкрепата на бивши ученици на училището за изключително изгодна цена. Беше подписан договор за наем на сградата с кметсвото на Братислава за 35 години, при което парите, инвестирани в реконструкцията, ще се приспадат от наема. Всичко това бе постигнато с цената на тежки и продължителни преговори, в които всички ние защитавахме държавните интереси на България. Сега можем да кажем, че няма друго частно училище в Словакия с толкова изгодни условия за наем, каквито успяхме да постигнем за нашето Българско училище.

За съжаление всичко, което постигнахме, се разрушава. Разрушава се, защото МОН отказа да комуникира с нас последните месеци, за да ни информира за възникналите проблеми и заедно да намерим решение.
Позволете ми отново да се върна към конкретните проблеми на училището, за да опиша абсурдната ситуация, в която всички ние, деца, родители и учители изпаднахме.

В началото на учебната 2007/08 година бяха въведени нови критерии за минимален брой ученици при оформянето на самостоятелни паралелки. Въвеждането стана броени дни преди първия учебен ден, при което ние нямахме никаква възможност да намерим допълнителен брой ученици. Това доведе до две неща: не се отвори първи клас и до сливането на 3. и 4. клас. От МОН ни предупредиха, че сливането на паралелки ще продължи. Посочени бяха икономически аргументи.
Без предупреждение в рамките на няколко дни се поставят нови критерии, които унищожават училището. Ние не бяхме информирани, ние и досега не знаем, колко паралелки ще има наесен. Не знаем дали ще има училище.... Няма отговорен родител, който да запише детето си в Българското училище, когато МОН не дава никакви гаранции за неговото бъдеще.

В желанието си да подпомогнем финансово Българското училище, потърсихме диалог с МОН. Всички писма, изпратени от родители, представители на държавни институции, Българското посолство, културни организации обединяващи българското малцинство в Словакия, бяха напразни. Нашето желание да помогнем бе игнорирано. Нашите аргументи, в полза на съхраняване на Българското училище, не бяха чути.
До момента нито една институция не се обърна към нас, за да обсъдим какви проблеми има училището ни и как можем да ги решим.

За съжаление, оставаме с впечатлението, че усилията, положени от нас, за запазване на детската градина, за ремонтране на сградата и създаване на нормални условия за провеждане на качествен учебен процес, се посрещат с неразбиране от страна на Министерството на образованието.

Гражданското сдружение на родителите инвестира 40 000 Евро за последните две години в ремонта на Детската градина и стола. Цяла година плащаме заплата на учителката на Детската градина. Станахме учредители на българската детска градина, със знанието на МОН, за да бъде регистрирана според словашкото законодателство, което осигурява средства за нейната издръжка.
Но какво се случи? Българското министерство на образованието желае ние, родителите, да плащаме наем на училището за помещенията на Детската градина, защото ние сме нейните учредители. Ситуацията, в която се намираме е “абсурдна“.

Нашето убеждение е, че проблемите могат да се решават единствено, ако се води диалог между заинтересованите страни.
Затова отново се обръщаме към МОН и към Държавните институции в България, които са посредник между българите в чужбина и България. Обръщаме се към тези, които формират новата политика на България към българите в чужбина.

Обръщаме се с молба за установяване на диалог, за да намерим нова форма на финансиране на училището ни, която да бъде приемлива за България и в съответствие със Словашкото законодателство. Не можем да допуснем, че съдбата на нашето училище, превърнало се в културна институция с 60-годишна история, е безразлична на Министерството на образованието и науката на България.

Уважаеми дами и господа,

Нашето училище е регистрирано в Словашката образователна система като Българско частно основно училище и българска частна гимназия. То е легитимно пред местните власти. Учредител на училището е МОН. Досега училището се финансира от Министерството на образованието на България, като държавно училище и от Министерството на образованието на Словакия, като частно училище. Същевремено, трябва да подчертаем, че българското малцинство в Словакия е официално признато малцинство. Нашите деца имат право да бъдат обучавани на родния си език, т.е. на български език, според словашкото законодателство.
Както вече посочих, за да намерим оптимална форма на финансиране на училището, трябва да се възползваме от благоприятните страни на словашките закони по отношение на малцинствата. Допълнително финансиране би могло да се осъществи от бюджета на Гражданското сдружение, който се състои от дарения на родителите и от отчисления от данъците, съгласно словашкото законодателство.

Ние, родителите на учениците в БСОУ “Христо Ботев” и Българският културен съюз, желаем училището да бъде запазено и да продължи да се развива в посока интегриране в словашката образователна система. За целта сме готови да поемем отговорността да подготвим и осъществим трансформирането на Българското училище в нова подходяща форма според изискванията на словашкото законодателство. Това може да стане, единствено, ако МОН на България, в качеството си на учредител на училището, започне преговори със Словашкото министерство на образованието. Същевременно, е наложително да се подпише споразумение между Гражданското сдружение и МОН относно финансирането на сградата и изпращането на преподаватели по български език и литература, българска история и география.

Изключително важно е да бъде решен въпроса със статута на училището, който има двойнствен характер, т.е. то е държавно и частно едновременно. Подобна формулировка е в противоречие и със словашките, и с българските закони. За целта е необходимо провеждането на преговори на най–високо равнище между Министерството на образованието и науката на България и Министерството на образованието на Словакия. Чрез преговори следва да бъде установено, кой ще стане новият учредител на училището, тъй като МОН не може да бъде такъв според словашките закони.

Ние, членовете на Гражданското сдружение и Българският културен съюз, сме в състояние да започнем процеса на реформиране на училището с цел неговото запазване и нормално функциониране в бъдеще.
Предлагаме учредител на училището да бъде Гражданското сдружение на приятелите на БСОУ “Христо Ботев”, на което според Словашкото министерство на образованието могат да бъдат прехвърлени учредителските права. За целта трябва да бъде уточнено и подписно споразумение от всички заинтересовани страни, какви ангажименти ще поемат в процеса на реформиране на училището. Необходимо е, в периода, когато ще се изгражда новата форма на съществуване, да се запази качеството на образование и да не бъде нарушен нормалният учебен процес.
Нашето убеждение е, че спасяването на училището може да стане единствено чрез структурни и концептуални промени, които да доближат училището до потребностите на местната общност и да узаконят статута му в Словакия. Трябва максимално да се използват позитивните страни на словашкото законодателство по отношение на малцинствата, като в същото време се запази тясна връзка с българските образователни интституции.

За наше огромно съжаление, в следствие на некомпетентността на сегашното училищно ръководство и на отношението на МОН към нас, родителите, броят на учениците в БСОУ “Христо Ботев” за последните няколко месеца катастрофално падна. Промяната на критериите за сформиране на самостоятелни паралелки доведоха до унищожаване на училището. Смятаме, че трябва незабавно да бъдат предприети конкретни мерки за неговото запазване. Всяко по-нататъшно изчакване би било безотговорно по отношение на нашите деца и българската общност в Словакия.

На края, позволете ми да завърша с надежда, че българската държава няма да подмине равнодушно нашите усилия, да съхраним този храм на българската култура и образование в Централна Европа и ще продължи да подкрепя неговото функциониране в бъдеще.