МОДЕРНИ ПОДХОДИ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ЗНАНИЯ ПО СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА В 9 КЛАС.

МОДЕРНИ ПОДХОДИ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ЗНАНИЯ ПО СТАРОБЪЛГАРСКА
ЛИТЕРАТУРА В 9 КЛАС. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И УСПЕШНИ ПРАКТИКИ
В ДВЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СИСТЕМИ – БЪЛГАРИЯ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

/ MODERN APPROACHES TO MASTERING KNOWLEDGE OF OLD BULGARIAN LITERATURE IN YEAR
9 OF THE BULGARIAN SCHOOLS ABROAD. CHALLENGES AND SUCCESSFUL METHODS OF TWO
EDUCATIONAL SYSTEMS – BULGARIA AND GREAT BRITAIN /

Научно-теоретичните основания, довели до настоящото изследване бяха провокирани от някои затруднения, които срещнах в началото на своята работа с учениците от Българското училище към Посолството, Лондон, преди седем години. Различното ниво на говоримо и писмено владеене на българския език, който за много от тях се явява втори като употреба, поради факта, че са родени във Великобритания в български или смесени семейства, доведе до забавяне на учебния процес по неадаптираните тогава програми на МОМН по български език и литература. Разделът „Старобългарска литература“, предложен в учебниците за девети клас на издателство „Просвета“ се оказа непосилен за мнозинството от тях, а преподаването на системата от уроци по задължителните изисквания на МОМН беше блокирано от невъзможността на децата да възприемат и разберат важността на този толкова ключов раздел от обучението им по родна литература. Възникна необходимост да се приложат нови подходи, които да не стресират, а да предизвикат интереса на моите възпитаници към тази, всъщност, толкова обогатяваща културна материя.

Безспорно, предимствата и тематичната систематизация на досега съществуващата програма за обучение на учениците от девети клас по старобългарска литература на МОМН са очевидни и трябва да им бъде отдадено дължимото одобрение. Те включват отлично разработена система от статии в хронологична последователност, които обхващат както историческите периоди от долитературния етап на каменните летописни надписи до епохата на османското владичество (средата на 18 век), така и всички онези особености в развитието на езика и литературата ни, с които средношколците трябва да бъдат запознати. Върховите постижения на
средновековната българска словесност, както и авторите, които са ги създали, са подробно представени в учебника и христоматията за девети клас. Без съмнение, едно академично сравнение би съотнесло предложения материал в този учебник към университетските програми по Българска филология, по които се обучават поколения български студенти. Разслояването на съвременните образователни реалности у нас и по света, както и неизбежните езикови, културни и глобални препядствия, поставени от двадесет и първи век, обаче, изискват бърза и своевременна, ефективна промяна на гледната точка, за да могат всички обучаеми, без изключение, да бъдат адекватно образовани не само в областта на старобългарската литература, но и във всички аспекти на родната си култура. Задачата е трудна, но не и неизпълнима. За целта е нужна гъвкавост и адаптивност към новите условия на живот в национална и мултикултурна среда, което изисква общодостъпни, разбираеми образователни схеми, чрез които да се постигне максимално удовлетворяващ резултат. В противен случай, процесът на „разграмотяване“ на поколенията, живееещи в и извън България би станал неконтролируем. Безспорно, това не трябва да означава опростяване или съкращаване на съдържанието в учебния план по старобългарска литература в нашия конкретен случай. Нужно е само да се предизвика разбиране и точна реакция спрямо даденостите на съвременния свят, които да доведат до адекватни, работещи промени в поднасянето на учебния материал, които от нелюбим и непознат да го превърнат в интересен и желан спътник в културното пътешествие към корените на подрастващите българи у нас и в чужбина. За съжаление, тази задача не е напълно постигната до момента. Предлаганите урочни статии в учебника по литература за девети клас са претрупани от академични и сложни формулировки, които много от децата, живеещи зад граница (а може би и тези в България) не могат да разберат. Въвеждането, разбира се, на генерални промени в системата на обучение по литература в нашата страна изисква време и налага обмяна на опит с постигнатото до този момент в държавите от Европейския съюз и света. Добрите педагогически практики на Великобритания, която от години жъне положителни резултати с приложно ориентираното си средно образование, ме наведоха на мисълта, че е възможно да бъдат комбинирани доказаните постижения на двете страни в една - на пръв поглед трудна за преработване материя - литературата. Работата и наблюденията ми в системата на английското средно образование помогнаха изключително много в задачата, която си поставих, а именно, да обединя в едно успешната, интерактивно разчупена урочна схема, прилагана тук и концентрираното като информация академично съдържание на материала по старобългарска литература. Получи се наистина ефективна симбиоза, която подпомогна неимоверно работата ми като български учител и облекчи усилията на много мои колеги, които също имаха проблеми в тази област.

Във връзка с гореизложеното, прилагам своята концепция за успешна методическа практика в схема за планиране и структура на урока, съобразена с британския педагогически опит и вече приложена в часовете по старобългарска литература на горен курс в Българското училище към Посолството, Лондон.

Добре планираният урок включва в себе си пет части, които по преценка на учителя могат да се разпрострат в рамките на няколко учебни часа (обособени в подтеми) или да се съсредоточат в едно урочно занимание.

Петте компонента на успешния урок са:

• подготовка;

• презентация;

• практическа част;

• оценка на свършената работа;

• разширяване на изучаваната тема в посока към предстоящи урочни

заглавия;

Важно е да се постигне добър баланс както в натрупването на знания и самостоятелни умения у учениците, така и в съзнанието за тематична обвързаност на преподавания материал. По този начин се създава цялостна концепция за изучавания литературен раздел (в случая старобългарска литература) като основен, начален етап на съвременната родна литература, а в по-широк план – като част от средновековното християнско словесно наследство и парадигма за по-нататъшното развитие на славянските литератури.

В този смисъл урочният план трябва да доведе до постигането на трайни познания у учениците чрез включване и обвързване на всеки един от тях в различните етапи на учебния час. В предварителната подготовка на учителя трябва да фигурира идеята кой какво точно ще прави във всеки един момент от урока. Разпределението по време на урочните единици в настоящата дипломна работа е съобразено с продължителността на един учебен час в България и българските училища зад граница, т. е. 45 минути. (За сравнение, продължителността на един учебен период във Великобритания е 60 минути). Добре е да се има предвид, че времето, предназначено за подготовка, презентация, оценка и разширяване на изучаваната тема, не трябва да надвишава 25 – 30 минути, докато времето на практическата част от урока, включваща самостоятелна работа, комуникация и обсъждане на получените резултати, е добре да варира между 10 – 15 минути, тъй като по този начин се предоставя отлична възможност на учениците, живеещи в чуждоезикова среда или произхождащи от смесени бракове, да упражняват родния си език и да се стараят да го прилагат на книжовно ниво. Разбира се, предложените разбивки по минути в рамките на един учебен час са условни и могат да бъдат променяни според преценката на преподавателите.

Особено внимание отделям на практическата част от урочната структура с оглед въвеждане на по-голяма самостоятелност на учениците по време на учебния час и стимулиране на тяхното възприемане, запаметяване и боравене с информацията от урока още по време на неговото протичане. Опитът от работата ми в системата
на английското средно образование потвърждава ефективността от прилагането на тази методика, която работи пълноценно и в часовете ми със средношколците от Българското училище към Посолството на България в Лондон. Интерактивното участие на деветокласниците в учебния процес подобрява не само техните комуникативни умения по роден език, но също така повишава самочувствието им на „литературни изследователи“ със собствен принос и гледни точки към най-стария, начален етап от развитието на българската литература.

За бъдат по-ясни функциите и значението на гореизложената методическа схема, прилагам по-нататъшно описание на основните урочни компоненти, придружено с разяснителни коментари за всеки един от тях.

1. Подготовка на урока.

Със започването на часа учениците трябва да бъдат запознати с конкретните цели и задачи на предстоящия урок, както и с всичко онова, което те самите ще запомнят,научат, дискутират и практикуват като самостоятелна работа по време на заниманието в клас. Тази стратегия е необходима, за да им помогне да да се концентрират и извлекат максимални познания по поставената тема за деня.

Помощни методи. Разглеждане и коментар на домашна работа, поставена в
предишен урок. Сравняване на гледни точки, отнасящи се до близки до настоящото урочно заглавие теми. Дискусия за това какво учениците правят или предпочитат да направят, за да извлекат повече знания по формулираното урочно заглавие.

2. Презентация, моделиране на урока.

Тази част от учебния процес е изключително важна, тъй като по самата си същност представлява идейно – тематичната ос, около която учителят трябва да построи своето теоретично изложение на учебния материал, предвиден за усвояване от ученическата аудитория в настоящия час. Подредбата на факти, терминология и специфики, както и приковаването на ученическия интерес зависят от това, по какъв начин преподавателят ще предложи новата, непозната за възпитаниците му материя и как ще я обвърже с натрупаните до този момент познания по Старобългарска литература. Необходимо е презентацията да бъде структурирана в стройна логическа и фактологична последователност, да следва предварително написан (или записван по време на часа) на дъската план, съдържащ основни идейни формулировки, придружени с насочващи разяснения (устни или писмени). Разбира се, ползването на мултимедийни помагала и прилагането на електронна презентация по точки на изучавания материал, е най-удобният начин за постигането на трайни и ефективни резултати. При всички случаи, записаната, синтезирана информация е изключително полезна като основа за по-нататъшната
подготовка и ориентация на учениците в самостоятелната им работа в клас или у дома.

Помощни методи. Учениците участват с коментари и съпоставки, базирани на познанията им от предишни уроци, поставени в контекста на изучавания нов материал.

3. Практическа / интерактивна част.

В тази част на урока фокусът се измества от учителя, като носител и изразител на новата информация, към учениците, чиято задача е да завършат на практика започнатото на теория от него. В този процес, деветокласниците демонстрират своите комуникативни, писмени или аргументативни способности, като прилагат наученото до момента в интерактивни упражнения, където работят по двойки, на малки групи от 3-4 души или самостоятелно (ако задачата е индивидуална). Ролята на учителя в тази част на урока е само насочваща и пояснителна. Той наблюдава работата на групите и участва с някои разяснения, само ако неговите възпитаници имат въпроси, с които не могат да се справят. Целта на тази толкова важна част от урока е да се даде възможност на учениците да се изразяват на родния си език, да използват както усвоената досега, така и нова терминология, да придобият увереност в комуникативните техники на български език, да развият писмени умения и пр.

Помощни методи. Задачите и упражненията за практическата част на урока може да бъдат заимствани от учебника по литература за 9 клас или формулирани и предложени от преподавателя.

4. Оценка на свършената работа.

Когато всички ученици завършат работата си, един коментар по групи с участието на учителя, би очертал равносметката от приключващия урок. Деветокласниците дават примери за това как са използвали родния си език, за да се справят с поставените задачи, какви изводи са формулирали във връзка с новия учебен
материал, какъв стил са използвали, за да напишат своите изложения.: В този смисъл, частта «оценка на свършената работа», се оказва необходима поради следните четири причини:

• осигурява преговор и затвърждаване на знанията, получени по време на

• окуражава учениците да задават въпроси във връзка с новата тема;

• дава възможност на преподавателя за индивидуално наблюдение на

урока;

ученик или група ученици и оценка на тяхната способност за усвояване

на материала;

• дефинира финала на учебния час;

Помощни методи. Участието на учителя и учениците в четвъртата фаза на урочния план създава отлични условия за пълноценна оценка на свършената работа и придава завършеност на учебния процес.

5. Разширяване на изучаваната тема в посока към предстоящи урочни заглавия.

Тази финална фаза на урока дава възможност на учениците да прилагат получените знания в клас в по-нататъшното усвояване на предстоящия учебен материал, да се справят самостоятелно със задачите за домашна работа, да използват и прилагат писмено и говоримо родния си език, като съставят собствени текстове на български, както и устни презентации по поставена тема от старобългарската литература.

Изводите, които гореизложената теоретична урочна схема налага, отвеждат към

обобщения, свързани с вече работеща добра практика, която дава ефективни резултати.

В часовете по старобългарска литература отпадат наслоените страхове на учителите

и учениците от неразбиране, нежелание и инертност при усвояване на преподавания

материал. Стимулира се желанието на деветокласниците за самостоятелен принос в

интерактивната част на учебния час. Развиват се успешни говорни и писмени умения,

които окуражават обучаемите в съставянето на текстове, презентации и обобщения.

Затвърждават се възможностите на децата за комуникация и анализ на изучаваната

материя и се създават отлични предпоставки за осмисляне на процеса на развитие и

отражение на старобългарската литература върху останалите средновековни славянски

литератури.

В допълнение, ролята на учителя придобива нови, по-широки измерения. От лектор,

ограничен в рамките на преподаваната материя, той се превръща в съучастник в

процеса на преоткриване и вместване на старобългарската литература в културния

мироглед на неговите възпитаници. В съградител на познания, умения, практики и

приложения на наученото до момента, което е сигурен залог за възприемането на този

предмет от учениците и в бъдеще.

Здравка Владова – Момчева, преподавателка по български език и литература в горен

курс на Българското училище към Посослството, Лондон

Zdravka Vladova-Momcheva, Teacher of Bulgarian Language and Literature, Secondary

Section of the Bulgarian Embassy School, London, UK