Какво ни прави българи, когато сме в чужбина?

Светла Кьосева

Какво ни прави българи, когато сме в чужбина?
Обучението по народознание в Унгария

Унгария е страна с вековна практика в организирането на обучението на националните малцинства. Обучение на майчин език се въвежда още по времето на Мария Терезия, която през 1774 г. издава Ratio Educationes. Днес образованието в Унгария може да се осъществи на всеки от езиците на 13-те кодифицирани национални малцинства, сред които са и българите. Българите в Унгария също имат дълголетно присъствие. През 2014 г. Дружеството на българите в Унгария отбелязва своята 100-годишнина, а само след 4 години ще отбележи своя вековен юбилей и българското училище в Унгария.

Днес, както в много страни по света, нивото на владеене на български език на децата, които посещават училището, е твърде различно. Тук има българи, които са трето, четвърто поколение. Интересното е, че не винаги броят на поколението определя знанието на езика. У някои семейства той се губи още при първо поколение, при други се запазва и след три-четири поколения. И в това отношение много важна е ролята на общността, на училището.

В същото време, не можем да не си дадем сметка, че владеенето на езика, колкото и да е важно, не е единственият критерий. Има знания, без които принадлежността към българите и към българската общност не би била пълноценна. При нас тези знания са обединени в предмет, наречен Българско народознание. (Думата е калка от унгарски и може да се спори дали е най-подходящото название на предмета. Тя обаче доби гражданственост в Унгария, включена е в официални документи на унгарското просветно министерство и правителството.) По-нататък ще се спрем на целите и съдържанието на предмета Българско народознание в българското училище в Унгария.

Народознанието като учебен предмет

Какво трябва да съдържа учебният предмет Българско народознание? Този въпрос си зададохме, когато бяхме изправени пред задачата да разработим стандарти и рамкови учебни програми за предмета. Ето как определихме задачите, които се изправят пред нас във връзка с обучението по народознание:

• ̈ Учебният предмет Българско народознание трябва да съдържа всички онези знания, които ни правят българи и непременно искаме да предадем на децата си.

• ̈ ̈ Тези знания трябва да се поднасят синхронно с програмите на унгарските училища, за да може най-ползотворно да се използват междупредметните връзки, да се опрем на знанията на учениците.

• ̈ ̈ Този синхрон е крайно необходим, тъй като работим с ограничен брой часове и те трябва да се използват най-рационално.

Какво не се учи в унгарските училища?

Опирайки се на знанията, получени в унгарското училище, ние разширяваме кръгозора на децата в посока на една друга култура – на българската, която се изживява като родна. Затова наблягаме на онези неща, които се отнасят за България, но в тесен контекст със знанията на учениците.

• ̈ ̈ В унгарските училища не се учи за България: българската история, география, обичаи, музика, за български личности, филми, игри, песни, стихотворения.

• ̈ ̈ Не се учи как значителни исторически събития от общата история са се отразили върху живота на българския народ. (Например, по-малко внимание се обръща на Османската империя, в полза на Хабсбургската.)

• ̈ ̈ Не се учи за връзките между българи и унгарци.

• ̈ ̈ Не се учи за българите в Унгария.

В унгарското училище детето непрекъснато си задава горните въпроси. Ако не успее да намери отговора им, това може да разколебае неговата личност, да загуби опора.

Какво още няма детето, когато е в чужбина?

Онова, което всяко българско дете естествено получава от средата, в която живее, трябва да се създаде за българските деца в чужбина – в една или друга степен.

• ̈ ̈ Български обичаи, навици и привички за ежедневно общуване.

• ̈ ̈ Българският език често е сведен до език за домашно общуване, той трябва да се изведе от това ниво и да се обогати.

• ̈ ̈ Българска звуковата и визуална среда.

• ̈ ̈ Българска храна.

• ̈ ̈ Градската и природната среда.

Как да запълним тези липси?

• ̈ ̈ Чрез учебните предмети Български език и литература, история, география – но дали са достатъчни?

Смятаме, че децата трябва да знаят още:

• ̈ ̈ Български фолклор: обичаи, песни, приказки, поговорки, танци

• ̈ ̈ Визуална и музикална култура: изобразително и приложно изкуство, архитектура, филми, реклами, класическа и съвременна музика

• ̈ ̈ Гражданско възпитание: живот в малцинство, права на малцинствата, защита на правата

• ̈ ̈ История и култура на собствената общност и на другите българи по света

Възможно ли е всичко това?

На пръв поглед гореказаното може да прозвучи като една прекалено максималистична програма, която е трудно да се вмести в ограниченото време, с което разполагаме в училище. Съвременните средства за комуникация и въздействие върху личността обаче могат да ни бъдат в голяма помощ.

• ̈ ̈ Интегриращи теми в обучението

• ̈ ̈ Важен е не обемът от заучена информация, а умението на детето да достига до нея.

• ̈ ̈ Определяне на конструиращи акценти, около които може да се задвижи обработката на обилна информация от различни сфери.

• ̈ ̈ Използване на възможностите на виртуалния свят.

• ̈ ̈ Създаване на база данни, които да се използват от българските училища зад граница.

Българско народознание

В Унгария знанията на децата за прародината се обединяват в предмет наречен Българско народознание, за което са разработени стандарти, учебни програми и учебници.

Народознанието е:

• ̈ ̈ Задължителен предмет в училищата на националните малцинства в Унгария

• ̈ ̈ Задачата му е да обедини знания за културата на българите или иначе казано: всички онези неща, които ни правят българи.

• ̈ ̈ Въпреки че историята и географията лежат в основата, излиза извън техните граници и интегрира знания от различни области.

Стандартизация на обучението по Българско народознание

Стандартизацията на обучението по Българско народознание е осъществена на всички нива, тя преминава през няколко етапа.

• ̈ ̈ Разработване на стандарти – специална част от Националната образователна програма на Унгария

• ̈ ̈ Разработване на рамков учебен план по Българско народознание

• ̈ ̈ Разработване на учебници и учебни помагала

• ̈ ̈ Разработване на уроци и упражнения

Темите, по които работим

Темите са взети от рамковия учебен план по Българско народознание.
Теми за І-ІV клас

• ̈ ̈ Аз и моето семейство

• ̈ ̈ Моят дом, моята улица, моето училище

• ̈ ̈ Семейни празници

• ̈ ̈ Годишни календарни празници

• ̈ ̈ България – символи на държавността

• ̈ ̈ Миналото на българите

• ̈ ̈ Българска народна култура

• ̈ ̈ География на България (планини, равнини, реки и граници)

• ̈ ̈ Миналото на България

• ̈ ̈ Труд и ежедневие

• ̈ ̈ Българска духовна култура

Теми за V-VІІІ клас

• ̈ ̈ Човешката организация и околната среда

• ̈ ̈ Материалният свят около нас

• ̈ ̈ Календар и време

• ̈ ̈ Възраждане на българския народ и възстановяване на българската държава

• ̈ ̈ Българска духовна култура

• ̈ ̈ Живот в малцинство

• ̈ ̈ Труд и производство

• ̈ ̈ География на България

• ̈ ̈ Музеите и тяхното място в опознаване на света

• ̈ ̈ Естетика на народната материална култура

• ̈ ̈ България в ново време

Теми ІХ-ХІІ клас

• ̈ ̈ Понятие за етнически и национални малцинства

• ̈ ̈ Българите в Унгария – преселнически вълни и прием

• ̈ ̈ Българското градинарство и мястото му в унгарския стопански живот

• ̈ ̈ Краеведски изследвания за българите в Унгария

• ̈ ̈ Институции и организации на българите в Унгария

• ̈ ̈ Права на малцинствата и тяхната защита

• ̈ ̈ Географско положение на България и физикогеографски зони

• ̈ ̈ Релеф и климат

• ̈ ̈ Опазване на околната среда

• ̈ ̈ Етнически компоненти при основаване на българската държава

• ̈ ̈ Обединителна роля на християнството и славянския език

• ̈ ̈ Ролята на империите – взаимодействие и сблъсък

• ̈ ̈ Националната държава – цел и илюзия

• ̈ ̈ Големите експерименти на ХХ век – форми на тоталитаризма

• ̈ ̈ България в глобалния свят

• ̈ ̈ Български фолклор и традиционно изкуство

• ̈ ̈ Българското изкуство

Какво допълнително дава обучението по народознание?

Защо смятаме, че обучението по българска география и българска история не е достатъчно за българските деца зад граница? Защото сме убедени, че на тях са им необходими и допълнителни знания, които излизат извън границите на тези предмети.

• ̈ ̈ Знания за миналото на общността

• ̈ ̈ Знания за личностите от миналото (например, Стефан Дуньов – един българин, участник в унгарската революция от 1848-1849 г.)

• ̈ ̈ Знания за общите моменти в миналото на унгарци и българи

• ̈ ̈ Знания за общите мотиви в народната традиция (общи мотиви в народните приказки напр.)

Примерна разработка на тема
Българската градинарска емиграция

Примерен план на урок

• ̈ ̈ Тема на урока: преселението на българи в Унгария от ІІ 1⁄2 ХІХ в. до началото на ХХ

век

• ̈ ̈ Цели: Запознаване с миграционните процеси на българите в посока Централна Европа; опознаване миналото на общността; предизвикване на уважение към труда и моралните ценности на предците; достойно наследяване на авторитета, който са извоювали българските преселници в унгарското общество.

• ̈ ̈ Акценти:Усвояване на понятия, свързани с българското градинарство: тайфа, гурбетчия, дулап, поливно земеделие; анализ на причини за заселването; живот и организация на труда; ролята на българското градинарство в унгарското стопанство.

• ̈ ̈ Учебни технологии
Работа с речник
Анализ на мемоари
Анализ на унгарски извори

Изводи:

Образованието трябва да бъде съобразено с потребностите

Нашето убеждение е, че образованието трябва да бъде съобразено с потребностите на учениците в различните общности и различните краища на света. Децентрализацията на образованието и съобразяването й с местните потребности е една от водещите тенденции в световното образование. Този подход не само позволява да се намерят онези теми, подходи и инструменти, с които максимално да се заинтересуват ученици и родители, но стоварва по-голяма отговорност върху учителите и активизира тяхната творческа енергия.

• ̈ ̈ Въз основа на казаното бих пледирала за възможността подобни програми да се защитят и легализират от МОН. Ние не искаме да лишим децата от знание, ние искаме да им дадем повече.

• ̈ ̈ Искаме да им дадем неща, които смятаме, че ще бъдат най-полезни за тях, за да добият самочувствие като хора и като българи.