Благодарствено слово на д-р Ирина Владикова, изнесено на 25.02.2015 г. на тържеството в Националния дворец на културата в София

Уважаеми дами и господа,

Скъпи колеги,

Драги сънародници,

Приятели,

Благодаря за високата чест да бъда избрана за носител на отличието „Българка на годината 2014”!

Благодаря на учредителите на наградата на името на българската светица Злата Мъгленска.

Благодаря и на журито за високата оценка и признание.

Впечатлена съм силно от онова, което правят номинираните достойни българки от българските общности в чужбина, които заслужават не по-малко от мен същото признание и отличие.

Благодаря на домакините от Националния дворец на културата за прекрасната зала и топлото гостоприемство.

Благодаря на колегите от Асоциацията на българските училища в чужбина, които ме номинираха за това отличие. Едва ли някой от нас преди 8 години, когато създавахме Асоциацията, е мечтал дори, че призът за четвърти пореден път ще бъде връчен на член на управителния съвет на нашата организация, която безкористно и самоотвержено работи за опазването на българския език и самосъзнание сред сънародниците ни зад граница.

Отличието „Българка на годината“ на името на Света Злата Мъгленска е изключително висока чест за мен. Това ме прави горда – горда от извоюваната победа над всички неверия, горда от победа над хилядите пречки и трудности. Богатството на един човек не се състои в неговото имане, а в културното и душевното му достойнство. Горда съм, че въжделенията и огромният труд на колегите извън пределите на страната продължава да укрепва българската духовност, да развива чувството за национална принадлежност и да създава нова българска духовна територия в съвременния глобален свят. Защото, въпреки че страните от Европа се обединяват, всеки народ е длъжен да се стреми да запази езика, традициите и постиженията на своята култура. Защото, както казва големият български писател Тончо Жечев, „Който не е отнякъде, той е отникъде!”

Отговорност на българските държавници е да осъзнаят, че общество ни е изправено пред ново и ярко явление в историята на българското образование и култура, което надхвърля по мащаби и скорост на развитие всичко, познато ни досега. Надявам се като Българка на годината гласът ми да бъде чут и да мога да съдействам в подкрепа на усилията на колегите ми от АБУЧ - българските училища в чужбина, чийто брой надхвърля вече 220, да станат част от училищната образователната система на България. Една реалност, с която трябва да се съобразяваме, а не да се правим, че не съществува . Затова много разчитаме на проектозакона за образованието. Държавната политика по отношение на българските училища в чужбина, осъществявана от МОН, отчита съхраняването на българския език като най-важния елемент за запазване на национална идентичност на българските граждани и на историческите български общности в чужбина. Това особено се отнася до най-младото поколение българи и децата от смесените бракове. Значението на съхраняването и разпространението на българския език и знанията за България налага институциите, които я осъществяват, да бъдат съставна част от нейната образователна система.

На всички ни трябва да е ясно, че нямаме време за губене, защото всеки загубен час означава едно българско дете, загубено за България, частица бъдеще - загубена за България.

А „Светът е голям и български се говори и ще се говори навсякъде“ . Българският език е най-мощният инструмент за запазване и развитие на българското материално и нематериалното наследство. Да бъдеш учител е призвание, но още по-голямо предизвикателство е да бъдеш учител в българско училище зад граница. Когато микрокосмосът на Родината в чужбина липсва, той, учителят го съгражда, ако трябва от нищото или от отломките на своите спомени - буква по буква и ред по ред . Да създадеш един домашен свят за децата на своите сънародници на чужда територия е апостолска мисия. „Да говориш и обучаваш на майчин език във всепоглъщащия въртоп на Друг език е смелост и отговорност. И учителят гради идентичността и възпитава, разбрал, че всеки малък български свят започва с приказка, където доброто побеждава злото, където родната земя е най-красивата и порядъкът надломява хаоса на чуждата неизвестност. Така, в съзнанието на нашите деца се преражда духовното отечество, онази жадувана земя, където народът им ги очаква, обича и милее за тях. Онази татковина, която те самите биха могли да съградят само поради вярата, че това наистина е възможно.“ А тази вяра започва от Българското училище.

Днешното отличие е отличие и за всички прекрасни деца по всички прекрасни училища, за всички всеотдайни учители, за всички крепители на слово и духовност, за всички приятели и познати, свързани с извисяването на Българското.

Дълъг е моят списък на хората, на които още бих искала да изкажа моята дълбока благодарност -

Благодаря на Българската държава за финансовата подкрепа, която ни оказва.

Благодаря на Министерство на образованието и науката и по-специално на дирекция „Организация, контрол и инспектиране” и на главния секретар на МОН г-н Красимир Вълчев, с които работим в тясно сътрудничество и което мога да дам като пример за отлична съвместна работа между държавна институция и НПО като нашата. За съжаление все още не сме осъществили среща с настоящия министър на образованието и науката и той не е информиран за същината на нашата работа, на нашите проблеми, нужди, грижи. Очевидно има по-важни задължения от обучението на нашите деца и разпространението на българския език и култура зад границите на родината.

Благодаря на Министерство на външните работи в лицето на посланик г-жа Елена Шекерлетова и на всички нейни колеги от посолството на Р България в Австрия, които са истински наши съмишленици.

Благодаря на всички колеги от Агенцията за Българите в чужбина, които през всичките години ни оказват неоценима помощ и подкрепа.

Благодаря на всички колеги от АБУЧ, с които ме свързва истинско и силно приятелство - Таша, Бояне, радвам се, че днес сте до мен.

Снежина Мечева ми писа два часа преди да отлетя от Виена „Нищо, че някои от нас няма да са в залата с теб. Това е формалност. Ние винаги, във всяка минута и стъпка сме били заедно. И в този ден ще дишаме в сърдечния ритъм на твоето щастие през земи и морета.”

Прекрасно, нали!?

Благодаря и на членовете на Настоятелството и на моите прекрасни колеги от българското училище във Виена.

Благодаря и на един специален човек, който след мама, възпита онова особено отношение, възхишение и гордост към българския език, което и до днес ме води в моя професионален път. Това е моят обичан професор Иван Кочев, с когото се запознах в ранните ми студентски години. Той беше ръководител на моята дипломна работа , а по късно и на моята докторска дисертация. Той ме научи да обичам и се боря за българския език.

Благодаря на моето семейство – моя съпруг и двамата ми сина, за които често микровълновата печка е по-вярна майка от мен.

Благодаря на майка ми, която първа ме научи да обичам българския език, макар той да не й беше роден. Благодаря и на моя баща, истински българин и патриот.

Мамо, татко, днешната награда е и за вас!.

Още веднъж Ви благодаря за голямото признание и оказаната чест.