21.03.2015 г. Поетесата Мая Дългъчева на гости в Линц, Австрия

Как един ден белият свят бил оцветен или как децата от БУ „Дунав“ в Линц посрещнаха пролетта

Снимки: Диди Щиндарова (ще бъдат качени по-късно)
21 март. Първа пролет. Още от най- ранни зори слънцето започна да гали с лъчите си покривите на сградите в Линц и да буди малки и големи, за да им напомни: „Пролетта е тук!“. Не забрави да се сниши ниско и над българското училище, знаещо, че децата след малко ще пристигнат, за да посрещнат Пролетта с весел празник.
Младите актьори от театрална група към училището заприиждаха още в 9 ч. Бяха приготвили изненада за своите съученици и роднини. Искаха всичко да мине добре, затова се събраха за една последна генерална репетиция преди дебюта си на сцената. Бяха репетирали не повече от месец, а сега... не стига, че трябваше да излязат за първи път на сцена, ами и да играят а не пред когото и да е, а пред самата Мая Дългъчева, автор на „Как един ден белият свят бил оцветен“- пиесата, която бяха подготвили за своя пролетен дебют. Вълнението и всеобщото въодушевление се усещаше навсякъде из сградата на училището. Младите актьори се впуснаха в трескава репетиция, а любопитни очички на ранопристигнали братчета и сестричета току отваряха вратата на залата, усещайки, че вътре става нещо специално.
Докато почне тeaтърът, имаше време. Нетърпеливите трябваше да почакат до 11.00 ч. Преди това учителите бяха замислили други изненади. В 10 ч. отвори врати традиционната за училището пролетно- великденска работилница, този път за декупаж на яйца по повод наближаващите великденски празници. Залата, в която беше замислена работилницата, започна да се пълни с народ. По масите се гиздеха красиво подредени върху тревица все още бели яйцица, които много скоро трябваше да заблещукат в различни цветове и шарки с помощта на сръчните детски ръчички. Всички се заловиха за работа. Децата толкова много се въодушевиха, че вместо по едно, си направиха по две, по три яйчица. И всичките от красиви по- красиви. Когато приключиха, всички вкупом отидоха в градината на училището. Направиха си снимки и изпяха, хванати за ръце „Здравей, какъв прекрасен ден, радвам се да те видя...“ по текст на Мая Дългъчева. Минутите толкова бързо се изтърколиха, че стана време за кулминацията на деня- срещата с любимата на всички авторка Мая Дългъчева и дебюта на театралната група към училището.
Всички влязоха вкупом в залата. Местата много бързо бяха запълнени. Някои гости не седнаха веднага, а се запътиха към грижливо подредена маса с книги на детската писателка. Учениците от българското училище в Линц познавят творчеството на Мая Дългъчева. В часовете по литература им е разказвано за нея, четени са нейни приказки, стихчета и гатанки, носещи уюта и аромата на детството и въпреки това бяха привлечени като с магнит от шарените книжки, изложени в залата. Дойде и самата авторка. Всички седнаха по местата си и затаиха дъх. Дори и най- мъничките сладурчета от бебешката група към училището бяха застанали кротичко по местата си.
След кратки встъпителни думи от страна на училищния ръководител завесите бяха вдигнати. На сцената излезе бялото, а след него започнаха да излизат и да танцуват и зеленото, и жълтото, и червеното... Младите актьори показаха завидно актьорско майсторство и получиха заслужени аплодисменти. На сцената се появи и режисьорката на пиеската г-жа Снежана Шпелингвимер, която също обра заслужени овации.
Най- после Мая Дългъчева се изправи пред смаяната публика. Тя очарова децата със своите стихчета и гатанки, направи с тях една прекрасна игра за римуване и похвали учениците, че се справят чудесно с всяка една задачка- закачка. Срещата завърши с раздаване на автографи. И това като че ли беше най- дългата част от нея. Всички деца носеха книжки на Мая в ръце и се впусхана в надпревара кое от тях първо ще се докосне до тази прекрасна авторка, очаровала ги с творчеството си. Моите собствени дечица заспаха същата вечер, слушайки нейните „Приказки от оная гора“, където всичко е вълшебно и мечтите се сбъдват.
Желая на всички много пролетно настроение, детски смях и усмивки. Нека като Мая Дългъчева не забравяме никога детското в себе си и всеки от нас се опита да направи своя бял свят малко по-пъстър, по- усмихнат и ведър! И да не забравяме да прескачаме от време на време до Оная гора, където любовта властва над всичко, а красотата смирява и успокоява!
Ще завърша с думите на самата Мая Дългъчева: „Мноооого отдавна, в един хубав ден, когато навсякъде било празно и бяло, и даже Бялото още спяло… Ако земята днес ви хареса, ако е хубава като принцеса, пролет и есен, зиме и лете благодарете на Цветовете!“
Честита първа пролет!

Дарина Тонкова