Стенограма от среща на на УС на АБУЧ с представители на български депутати в Европарламента, състояла се през юли 2015 г.(1)

Стенограма от срещана на УС на АБУЧ с представители на български депутати в Европарламента,
състояла се през юли 2015 г. в кабинета на вицепрезидент М. Попова

29.07.2015 г.
София, АП
Среща на Вицепрезидента с АБУЧ и евродепутати, представители на МОН,
ДАБЧ и Народно събрание
Вицепрезидент:
Добре дошли на днешната ни среща, която е поредната от 2012
година. Първата направихме на територията на европейската ни столица, в
Брюксел. Там започнахме да говорим високо, ясно, по различен начин за
българските общности зад граница. Тогава казах и виждам, че това е
направило впечатление – радвам се, разбира се – за това, че вече знаем, че
българските общности зад граница са субект, който твори политика не само
за себе си, а твори политика за нашата държава, за родината, за всички
български граждани, за Европейския съюз, за европейските граждани. И
тази политика няма как вече да става без вашето вещо участие и без вашето
сърцато участие. Още тогава се срещнахме с нашите евродепутати там,
присъства и министърът на външните работи, който беше много силно
пожелан гост от вас, защото към МВнР имаше много въпроси, както
впрочем и сега има много въпроси. Срещата тогава я организирахме заедно
с Държавната агенция за българите в чужбина, впрочем те винаги откликват
на всички наши идеи и имат горещото желание да работим вече по различен
начин. Сега тук са и наши депутати от националния парламент, за да си
поговорим за образователните политики, за многоезичието, за това как да
направим така, че този огромен труд, усилия, ентусиазъм,
професионализъм, който вие влагате далеч извън границите на родината, не
само чрез структурирането на различните училища, но и в правенето на
образователна политика, която да съответства на модерното европейско
виждане за образователна политика, да стане видима; да можем да
изпълним и нашите конституционни задължения, а именно децата ни да се
образоват тук в родината и далече зад границите на родината България,
защото ако изтървем това - губим всичко. Нищо друго няма смисъл.
Веднага искам да кажа, че нашите евродепутати са добре дошли днес,
за да бъдем заедно тук в президентската институция, не за да ги натоварим
с ангажимента те да свършат работата на държавата. Ние добре знаем, че
езиковите политики на територията на европейския съюз са подпомагащи и
допълващи, но без тяхната ценна помощ, без възможността те да ви помагат
на места да установявате може би по-лесно контакт, без да подпомагаме и
вътрешната, националната политика по тема образование, многоезичие,
запазване на българския език, развиване на българския език, подпомагане
на българските училища, институционализиране на тези структури, в които
се образоват нашите дечица, няма как да стане. Разчитаме и искам да
завърша моето кратко експозе, за да говорите вие, искам да кажа, че аз
преследвам с жар и много всеотдайно каузата да се единим, да бъдем
заедно, за да правим общо политики, които са основополагащи, които са
фундаментални. Няма как да се справим сами, само на национално ниво.
Няма как да се справите вие, сами само ако действате и работите, макар и
така смело и последователно зад граница, няма как да направим нашите
политики видими, полезни, стойностни, устойчиви, без помощта на нашите
евродепутати. Те са качествени хора, които сме избрали, които сме
изпратили там и които съм абсолютно убедена, че ще подадат ръка и с
необходимите разяснения ще кажат какво и доколко биха могли да
помогнат, да се включат, за да вървим напред в образователната и в
езиковата политика.
Много благодаря на г-н Йончев от националния парламент, който е
тука, на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина -
основните лостове, с които тази политика трябва да я видим като
изграждаща се, модерна и устойчива. Всички заедно!
И, разбира се, на финала много благодаря на „Аз-Буки“, това хубаво
издание, което винаги следва всяка една от нашите инициативи и
независимо къде се случва и независимо кой я инициира, винаги са с нас,
винаги отразяват по най-добрия начин, родолюбиво, всичко това което
правим за родината, за България, за съхраняването на езика, за нашата
национална идентичност, и за това разбира се да се заявим като модерни,
високо образовани европейски граждани. Това е целта, много благодаря на
Надето за прекрасните материали, които публикува в „Аз-Буки“. Това е
вестниъта, който ние тука в моя кабинет всички чакаме като топъл хляб и
четем, защото четеш и се усмихваш, и си доволен, и си щастлив, и изпитваш
удоволствие да видиш, че хората оценяват, и са съпричастни, и могат да
импулсират.
Благодаря ви още веднъж и нека да сте добре дошли в институцията,
която знае как да единява! Благодаря Ви много! А сега може би
председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина.
Заповядайте, г-н Кулов!
Доц. д-р Боян Кулов:
Уважаема г-жо Вицепрезидент, уважаеми господа депутати от
Европейския парламент, уважаеми господин председател на Комисията за
българите в чужбина, на новата наша комисия, благодарим ви, господин
председател на Държавната агенция за българите в чужбина, дами и
господа, аз съм председател на Асоциацията на българските училища в
чужбина, една асоциация която…аз съм представил една много кратка
информация и на г-н Йончев, и на господа българските депутати от
комисията по-рано, която дава няколко неща, които сме направили само
тази година. Между тях е среща с Патриарха, между тях е среща с Папата,
с 320 ученици от българските училища в чужбина, между тях е една награда
на българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, което получава
акредитация от страна на образователното министерство на щата Илинойс
в САЩ. Учениците ще могат да представят владеенето на български език
като кредитен предмет или като печат върху документите си за завършен
етап на обучението си в американската образователна система. Това не е
само успех на тук присъстващата г-жа Боянка Иванова, това е успех на
всички български училища в Америка, които вече разпространяват този
опит и се опитват, подали са съответните документи и осъществяват, тези,
които осъществяват качествено образование, да имат същите успехи като
тези, които е постигнала г-жа Иванова. Но едно от нещата, които
направихме тази година, тоест то беше направено не от нас, ние бяхме само
партньор на една фондация, която се казва „Ние, българите по света“ на г-н
Милчо Томов, когото искам да Ви представя от самото начало и той ще Ви
каже няколко думи. Той е спонсор и строител във всяко едно отношение на
паметника на Левски в Чикаго от името на неговата фондация. Заповядайте,
г-н Томов!
Милчо Томов:
Добър ден на всички! Както обяви г-н Кулов, казвам се Милчо Томов,
всъщност съм Михаил по паспорт, но така всички ме знаят. Радвам се,
наистина съм щастлив, че днес съм между вас, до Вицепрезидента на
България, г-жа Маргарита Попова, до евродепутати и други, които са
директори на училища. Mного от тях познавам. Благодаря на Асоциацията
на българските училища в чужбина, която много ми помогна и ме подкрепи.
Изрично искам да благодаря на г-жа Боянка Иванова, която е директор на
българско училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, и искам особено да
благодаря на вицепрезидента на България, г-жа Маргарита Попова, за
оказаното… ето това ще го прочета: Фондация „Ние българите по света“,
Благодарствен адрес – Фондация „Ние българите по света“ благодари на г-
жа Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България, за личната й
ангажираност и съпричастност при изграждането на бюст паметника на
Васил Левски в Чикаго, щата Илинойс. Фондацията и всички българи Ви
благодарят! Бог да Ви благослови!“
Вицепрезидент:
Много Ви благодаря! Аз още не съм имала възможност да отида
лично да видя този паметник. Просто не се случва, но да знаете, че
желанието ми е голямо и ще направим всичко възможно следващата година
да реализираме такова посещение. Дано се случи!
Милчо Томов:
Искам да подчертая, че единствено от българското правителство
получихме два пъти благодарствено писмо само от Вас - за трети март и по
случай паметника. Затова Ви благодаря на Вас!
Вицепрезидент:
С голямо удоволствие съм го направила, да знаете.
Милчо Томов:
И искам да кажа още нещо. Радвам се, че допринесохме за голяма
радост на българите, които са в чужбина. Просто да им се повдигне духът.
И които идват вечер, това извън протокола сигурно, идват и стоят до
паметника и си почиват, и стоят до 11, до 12 ч. Това да видиш българи,
щастливи в чужбина, за мен това е голямата радост, която постигнахме,
всички заедно.
Вицепрезидент:
Благодаря Ви, много много ви благодаря! Сърдечно!
Доц. д-р Боян Кулов:
Аз ще продължа. Имам едно малко по-дълго изложение. Г-н Йончев
го е чувал. Ще го представя тук съвсем накратко, но тук сме за две неща. От
една страна става въпрос за закона или проектозакона (все още) за
предучилищното и училищното образование, който предстои да влезе в зала
веднага след лятото, както много добре знаете. И на второ място сме тук, за
да се обърнем към вас като евродепутати, защото второто ниво, на което
ние трябва вече да действаме като Асоциация, е нивото Брюксел. Ние с г-
жа Маргарита Попова, вицепрезидентът на България, бяхме в Брюксел
преди няколко години, в парламента, благодарение на нея, разбира се, и
представихме и там проблемите. Сега сме готови да ги представим на по-
високо ниво. Става въпрос за това България да бъде инициатор на едно
послание към останалите европейски страни. Официалните езици на
страните членове на европейския съюз да бъдат подпомагани, децата на
емигрантите да бъдат подпомагани чрез съответните образователни
системи на съответните европейски страни, за да може действително да се
осъществи един свободен, наистина свободен обмен на хора, но децата да
не страдат, от една страна, и, от друга страна, техните права да бъдат
реализирани, техните официални езици да бъдат подпомагани. Защото те не
могат да усвоят чужд език толкова добре, ако не знаят добре собствения си
език, а освен това е изключително важно, знаете, многообразието на
културите в Европейския съюз, трябва да го поддържаме всячески. Така че
това е въпросът, който искаме да поставим пред вас, заедно да продължим
да работим върху него. Моите колежки след малко ще поставят въпроса още
по-конкретно, във формата на изпити, които трябва да бъдат положени,
трябва да бъдат зачетени в съответните страни, така, както се зачитат за
едни страни, а не за други страни, така, както са се зачитали за България, а
не се зачитат в момента и за други страни. Има едно отстъпление в
Европейския съюз по този въпрос, който мисля, че България, като страна,
позната в Европа от много столетия бих казал, е призвана да повдигне в
Европейския парламент.
Благодаря ви много, ще поставя останалите въпроси, които са
свързани с проектозакона и ще представя нашата дейност съвсем накратко
в следващите 2-3 минути. В последния вариант на проектозакона за
предучилищното и училищното образование се включва понятието
български училища в чужбина. Изрично. Но в член 42 е записано изрично,
че те са държавни училища, тоест става въпрос, че в закона са записани само
две държавни училища в чужбина. Ние не сме нито български, нито
училища, само дето сме в чужбина. Това е правният аргумент, който се
употребява за това българските училища в чужбина като институция, като
структура да не бъдат признати като институция по смисъла на закона за
българското образование. Така че проблемът ни е следният: наричат ни
освен това и неделни училища. Искам да кажа от самото начало - как ще ни
наричат, дали ще ни наричат неделни училища, дали центрове, каквото и да
ни наричат няма никакво значение за нас. Дали ще влезем в закона е важно,
но не толкова за нас като Асоциация и за нас като училища на в чужбина.
По-важно е за България и за българските деца. Ще разберете в краткото ми
изложение защо това е така.
Това, с което започвам е, че не вярваме някой да смята, че държавната
политика, образователната политика по отношение на българите извън
България може да се провежда с 2 училища. Няма как това да стане. В Прага
и в Братислава заедно те обучават по-малко, отколкото едно училище от
така наречените български неделни училища, дето нито са държавни, нито
са български, нито са училища. Останалите 204 училища, до този момент, в
чужбина, в които се преподава български език и култура, които МОН
финансира, те фигурират в проектозакона не като образователни
институции, но за тях се говори в два члена на проектозакона в момента. Те
фигурират под наименованието – ще се наложи да го изчета още веднъж,
просто аз не мога да го запомня, надявам се вие да го запомните – те са
„организации на българи, живеещи извън Република България,
финансирани по условията и по реда на закона за предучилищното и
училищното образование, които осъществяват обучение по предметите:
български език и литература, история, цивилизация и география и
икономика в частта им, отнасяща се до историята и географията на
България.“ Край на цитата. Проблемът какъв е: че в правен смисъл
училищата обучават по всички предмети, по принцип училищата, а
повечето от българските училища в чужбина преподават само по-горните
предмети, за които става въпрос. Според АБУЧ проблемът е в това, че
България финансира, но нейното законодателство не признава 204
организации, които осъществяват такова обучение и непрекъснато се
увеличават по брой като образователни институции. То не ги признава като
училища по български език и култура в чужбина. Например това, върху
което искам да обърна внимание, е, че това е ново явление в българския
обществен живот, за което почти не се говори в България. Това не са
неделните училища от 19-ти век! Нямаме проблеми с наименованието
„български неделни училища“, нито с което и да било наименование.
Просто става въпрос, че в закона има, като образователни институции се
подкрепят „центрове за подкрепа на личностното развитие“, въпреки, че в
същия проектозакон тези центрове в България включват допълнителни
модули за деца, които не владеят български език – чл. 176. Това, което ние
имаме предвид и за което ние се борим, е че децата на българските граждани
извън България имат конституционно право и задължение да изучават
български език, а децата от българските общности също в чужбина също
имат право поне на личностно развитие. Така че това, за което АБУЧ
настоява е вашата подкрепа за признаване под каквото и да било
название на горепосочените организации на българи, живеещи извън
България, които провеждат обучение, като институции в закона за
образованието.
Става въпрос според мен за нищо по-малко от
националната сигурност на страната. Става дума за политиката към
българите в чужбина, които са най-големият външен инвеститор в
България, в българската икономика, към най-голямото и най-ефективното
българско лоби по света. Най-ефективно, защото е безплатно. И най-
ефективно, защото най-много му се вярва. Извинявайте, г-жо Попова, но и
президентът и вицепрезидентът да отиде и да разкаже за България, ще им
вярват по-малко, отколкото на обикновен гражданин, който и да е той. Вие
разбирате това!

Първа част
Втора част
Трета част
Четвърта част
Пета част
Шеста част
Седма част
Осма част
Девета част