Среща на АБУЧ с представители на правителството и парламента

Меморандум

за срещата-разговор на 05.08.2009 с
министър Йорданка Фандъкова, Министерство на образованието, младежта и науката
и г-н Георги Пирински, зам.-председател на 41-то Народно събрание,
министър Божидар Димитров, министър без портфейл за българите в чужбина,
зам.-министърът г-жа Коджабашиева, МОМН, г-жа Велинова - началник на отдел Европейско сътрудничество в МОМН
и
д-р Боян Кулов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), д-р Ирина Владикова, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и директор на Българското училище във Виена и Райна Манджукова, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ)

На 5 август 2009 г. в МОМН бе проведена среща на АБУЧ с министър Йорданка Фандъкова, на която присъстваха зам.-председателят на Народното събрание г-н Георги Пирински, министър Божидар Димитров, зам.-министърът на МОМН г-жа Коджабашиева, г-жа Велинова - началник на отдел Европейско сътрудничество в МОМН.
Г-жа Фандъкова откри срещата точно в 15.00 часа и първо даде думата на г-н Пирински.

Г-н Пирински подчерта своята ангажираност и лична отговорност към проблемите на българските училища в чужбина и очерта какви законови промени са необходими за решаване на основните проблеми, поставени на тазгодишната Конференция, както в дългосрочен, така и в кратносрочен план. Позова се и на писмото, изпратено му на 02.04.09 от УС на АБУЧ с предложения за промени в проектозакона за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Г-н Пирински предложи на обсъждане следните въпроси:
1. „В какъв контекст се вписват нашите предложения в съществуващия сега закон?”
- Обхвата на понятието „българско училище зад граница”;
- Статута на училищата към българските задгранични мисии и на училищата извън тях;
- Създаване на държавни образователни стандарти, съобразени със спецификата и на нашите училища;
- Водене на междуправителствени разговори и сключване на двустранни договори за изучаване на български език в рамките на образователните програми на страните приемници (с някои европейски страни вече има такива, с други трябва да се конкретизират);
- Въпросът с детските градини;
- Професионалното развитие на учителите зад граница.
2. Проектозаконът, които сега се обсъжда, трябва да предвиди следните въпроси и проблеми:
- Какъв ще е верният подход към бълг.у-ща зад граница;
- Има ли в него място за глава/отдел за бълг.у-ща/образователни центрове зад граница;
- Да се даде статут на бълг.у-ща зад границакато на защитени или с национално значение организации;
- Да се състави регистър на бълг.у-ща зад граница и учениците, обучавани в тях;
- Да се изработи единен метод за контрол на качеството на обучението в бълг.у-ща зад граница.
Да се регламентира статут, който да обхваща всички тези въпроси.

3. Проектозаконът за чуждите у-ща в България съдържа същата проблематика и тя може да се приложи към бълг.у-ща зад граница.
За това трябва да се привлече и МВнР, което трябва да преразгледа нормативната си база, която да включва обвързаност на дипломатическите мисии с осъществяването на обучението по български език.

Г-жа Фандъкова взе думата и „ешелонира” въпросите – нещата, които могат да се направят в рамките на една година, с постановления, още преди приемането на закона; след това самият закон, за който трябва подкрепата на Народното събрание (разчита на силната подкрепа на г-н Пирински) и накрая някои въпроси, които сигурно ще прехвърлят рамките на мандата на това правителство. Цитира ни, че „всяко българско дете има право и задължение да се обучава на майчиния си език”. Подчерта нуждата от гъвкавост и равнопоставеност в решаването на проблемите. Сремежът им е да създадат устойчив рамков закон (в рамките на 1 година) и вече са започнали да подготвят нови текстове към проектозакона.
- Като първо ще се мисли за промени в постановлението и ще се търси съдействието на МВнР и министър Б.Димитров
- Стартират работата по изготвянето на нови адаптирани програми и учебници за нашите нужди, но затова е нужно повече време т.е. задача в дългосрочен план.
- Готови са да създадат ново звено за работа с бълг.у-ща зад граница.
- Очакават до няколко месеца нова директива от ЕС.

Г-жа Коджабашиева говори за:
- Решаването на въпроса за трите български държавни у-ща зад граница ( 1-ви клас тази година ще има само в Братислава, в Прага и Будапеща няма да има 1-ви клас) и търсененто на пътища за по-гъвкави форми за тяхното запазване;
- У-щата към посолствата и тяхното легализиране;
- Да залегне като норма: безплатното снабдяване с учебници от 1-ви до 7-ми клас; квалификацията на учителите; дистанционната форма на обучение; училищната документация; „олекотяването” на учебния план.

Г-жа Фандъкова уточни, че осигуряването на безплатни учебници и създаването на официален регистър за частните училища в България вече е направено и нищо не пречи това да се направи и за нас. Тогава няма да са нужди проекти - те ще останат само за извънкласни дейности.
Г-жа Р.Манджукова постави въпроса за законовата база и необходимостта от обединяването на отделните звена в МОМН по въпросите на образованието в Молдова, Украйна с тези в Европа, САЩ и др. в една обща обособена струкрура за българските училища в чужбина. И даде пример с квалификационните курсове за учителите от Молдова и Украйна, които трябва да станат достояние и за учителите от другите краища на света. Тя подчерта също липсата на нормативен текст в системата на МВнР и координация с м-ра на транспорта за пренасянето на учебниците. (Г-жа Фандъкова каза, че "Смята, че ако ние с проф.Димитров се обърнем към него, той няма да откаже")
Д-р Б.Кулов насочи вниманието към търсенето на правата на българската държава в рамките на ЕС по отношение на правото на българските деца да изучават своя майчин език и да се задължат европейските държави да направят това. Той подчерта е целесъобразността от създаване на обществено-държавна фондация за подпомагане на обучението по български език, история, география и култура на България по подобие на „Гьоте институт” или „Сервантес”.
Д-р И.Владикова постави - въпроса за закупуването на учебници и тяхното транспортиране, особено за у-щата извън Европа и търсенето на съдействие от страна на МВнР и М-во на транспорта; - въпроса за парите от програмата „Роден език и култура зад граница”, които ще останат от отстъпката на издателствата при закупуването на по-големи количества учебници - да се даде възможност на у-щата с тези пари да си закупят нужната художествена литература. (г-н Б.Димитров обеща да ни съдейства за набавянето им); - въпроса за изучаването на бълг.език като чужд и възможността да се матурира по него в страните приемници, както и произтичащата от това необходимост за сключване на двустранни споразумения; - въпроса за увеличаването на броя на учениците от турски семейства и необходимостта от специализирана литература за тях; - проблема с помещенията в българските дипломатически мисии и тяхното ползване;
- проблема с детските градини и тяхното признаване (най-добър пример – дет.градина в Братислава !)

Г-жа Велинова ни запозна с някои постановления на ЕС и възможностите, които могат да се използват и обеща съдействие. Очакват се до два-три месеца нови директиви от ЕС.

В края беше изразено взаимно задоволство от съвместните разговори и общата надежда те да продължат и за в бъдеще. Беше изразено и желание да се търси нашата помощ като опит и квалификация за успешното решаване на проблемите.

Срещата завърши към 17.00 часа.

Колеги, най-после дочакахме деня, в който министърът на просветата да ни приеме и да разговаря с нас. И не само това – разговорът протече в атмосфера на взаимно уважение, желание за работа и търсене на пътища за решаване на проблемите ни. Многокротно бе подчертавано, че са впечатлени от нещата, които са чули и видели на Конференцията, от нашата работа и ангажираност, както и очакването и в бъдеще да работим като партньори. На практика успяхме да създадем междуведомствен и държавно-граждански консенсус по нашите въпроси, което винаги е било основна цел на АБУЧ и се надяваме след този разговор да бъде отделено достойно за нас (в цялото ни многообразие) място в бъдещия закон за образованието.

Меморандумът е съставен от д-р Ирина Ботева-Владикова.