Посещение на министър – председателя на България Бойко Борисов в Лондон

На 7.02.2010 г на посещение във Великобритания бе министър – председателя на България г-н Бойко Борисов. Вечерта преди срещата си с Гордън Браун, премиерът посети българското посолство в Лондон, където му бе връчено официално писмо от името на УС на АБУЧ.

Пълен текст

Меморандум от посещението на г-н Б. Борисов – министър-председател на България в посолството на България в Лондон – 7.02.2010 г.

Г-н Б. Борисов пристигна днес на официално посещение във Великобритания по покана на министър-председателя Гордън Браун. Неделята на нашата делегация е започнала с посещение на мача между „Челси и Арсенал” (т. е. сините и червените на Англия). „Челси „ би с 2 на нула!

Веднага след мача в Българското посолство се състоя прием, на който българската общност имаше възможност да се срещне с г-н Борисов и придружаващите го министри. Салонът бе пълен и към 19.00 часа официалните гости влязоха в залата. Още на самия вход г-н Борисов се спря да разговаря с част от дошлите за срещата, след което българският посланик в Лондон г-н Любомир Кючуков го покани да застане пред микрофона.

Видео от събитието

Ние, българското учителство в Лондон, се бяхме сгушили предвидливо точно до този микрофон, заедно с малката Вики от 2 клас, облечена в китна родопска носия, която нарочно държеше в ръцете си един голям (направо огромен плик), в който загадъчно бяхме увили подаръка за г-н Борисов. Когато той наближи и се загледа в малката сладурана, естествено попита какво държи в ръцете си. Скромно отговорихме: „Изненада”.

След което г-н Борисов повика до себе си при микрофоните на първо място британския посланик в България г-н Стийв Уилиамс, а след това външният ни министър г-н Николай Младенов и министъра на вътрешните работи – г-н Цветан Цветанов.

Трима млади, стройни и много високи мъже застанаха с гръб към нас и ние съвсем се изгубихме зад тези височайши гърбове. Медийните представители естествено избутаха всички и буквално затрупаха с въпросите си г-н Борисов по повод предстоящите разговори с британското правителство на следващия ден. Гледайки в гръб широките плещи на високите ни гости, ние, българските учителки, ведно с малката Вики, гушнала едрия подарък почти колкото нея голям, седяхме на кюше и си чакахме реда.

След около 5 минути г-н Кючуков взе микрофона и каза, че тази среща всъщност не е прес-конференция, а е предназначена за разговор с представители на българската общност и погледна любезно към нас. Това ми трябваше, за да кажа:
- Г-н Борисов, бихте ли обърнали малко внимание на нас, по-дребните?

При което цялата делегация от едри, стройни, млади мъже се обърна любезно и с интерес към нас.

Започнах с това, че Българското посолство в Лондон е хазяин от 23 години на най-голямото българско училище зад граница, в което тази година се обучават над 200 деца. После казах: „Г-н Борисов, когато нашите ученици разбраха, че ще идвате на посещение, всички в един глас се развикаха:
„Ура-а-а! Ще си вземем автограф от него”. За съжаление нямаше как да ги доведем тази вечер всички тук, затова ще Ви помоля да ни оставите за спомен един автограф в официалната книга на училището. И се надяваме следващия път да имате повече време и да ни посетите. Изготвили сме един албум с творби на наши деца, който се надявам да имате време да разгледате в самолета на връщане към България. Но най-важното е, че искам да ви предам едно официално писмо от името на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тези училища са вече над 140. В това писмо сме заявили нашите препоръки и желания по отношение на работата на училищата ни зад граница.

При което г-н Борисов пое първо албума на училището, разгледа част от него, после взе плика с писмото на АБУЧ и го разпечата, за да види чат от съдържанието му. Отварянето на плика бе съпроводено с шегата: „Да няма вътре рушвет?”. Отговорих – „Сериозно е.” След това той подаде писмото на външния ни министър г-н Младенов с думите да го погледне, но аз побързах да добавя:
„А, ние вече сме връчили едно такова на министър Младенов още миналата седмица”.

И след това се обърнах към премиера с финалните си думи.
„Г-н Борисов, искахме да ни запомните и да не ни забравяте, затова от името на всички български ученици в българските училища в чужбина ви поднасяме… (в този момент Вики взе да разопакова подаръка – огромна метър и двадесет червена роза, изработена от кадифе, с диаметър на цвета поне 50 сантиметра, на височина точно колкото малката ни второкласничка)

…една огромна роза, символът на България, за да Ви е талисман и да ви напомня винаги за нас. Малката Вики дори каза, че може вечер да си я взимате в спалнята и да я гушкате, защото е мекичка.

Г-н Борисов възкликна: „Ха, символът на БСП! Наистина може да си я гушкам вечер!”

Отговорих: „Г-н Борисов, розата е символ и на България и на Англия и ние искахме да Ви зарадваме”. При което усетих, че изражението му стана сериозно и ни благодари.

Тогава благодарих на правителството, че „отключи” за нас тази година програмата „Роден език и култура зад граница”, благодарение на която 52 български училища зад граница получиха подкрепа и възможност да разширят дейността си. Изразих благодарност, че програмата продължава и през следващата година и споделих надеждата на всички училища в чужбина, че програмата ще стане постоянна.

Г-жа Здравка Момчева поднесе почетната ни книга и министър-председателят написа милото си посвещение за нашите ученици, на което съм сигурна, че децата ще се зарадват почти толкова, колкото на поздрава на Митко Бербатов.

След това г-н Борисов бе нападнат от всякъде с нови поздрави от българите във Великобритания, а ние се оттеглихме доволни, че сме си свършили отговорната работа и с надеждата, че писмото на нашата асоциация АБУЧ ще бъде прочетено с внимание.

Вечерта продължи в суматоха и всеобщо желание за снимка с премиера. Отвсякъде го заобикаляха и разговаряха с него, беше трудно да го види човек (въпреки високия му ръст).

Някъде след около половин час, когато видях, че около него се струпват част от нашите ученици и много млади студенти, минавайки покрай г-н Борисов успях да му кажа: „Г-н Борисов, само с младите се снимате, хайде една снимка да направите и с учителките”. Тогава той ни привика до себе си – и се щракнахме за спомен. Не се сдържах и казах: „Ами да, не само с младите да се снимате, а и с нас – дето сме в предпенсионна възраст!”. На което той закачливо подметна: „Аз жени не връщам. Нали знаете – жена и риба – възраст нямат”.

А аз отговорих: „Ето че и ние влязохме в историята, благодарение на Вас”.
При което нашият премиер закачливо ме ощипа по бузата!!! (Никакво миене поне 3 седмици на въпросната буза!)

По-късно успях да се срещна с нашия външен министър г-н Николай Младенов, с когото предната седмица имах възможност да разговарям дълго и сериозно за проблемите с нашите училища и подкрепата, която се надяваме да получим от правителството. Г-н Младенов ме увери, че писмото ни е прочетено, което пък ме накара да го помоля за една снимка за спомен, защото е спечелил симпатиите ни и защото… е най-красивият ни министър (ох, дано не обидя някого!)

В едни такива срещи на политиците с хората, които ги избират, е редно да има и място за смях. А тази вечер имаше.

Снежина Мечева
член на УС на АБУЧ – говорител
директор на Българското училище
към Посолството на България в Лондон